Хората страдащи от паническите атаки, често пренареждат и променят начина си на живот, за да се застраховат и предпазят от паническите пристъпи.
Едно от големите им притеснения са тези пристъпи да не бъдат видяни от
обкръжаващата ги социална среда/ общество. Това активира техния друг страх, а именно да не бъдат отхвърлени. Друго тяхно притеснение е, че няма да могат да ги овладеят.
Често ограничават и лишават себе си от физическа активност и спорт, и други мероприятия от страх да не предизвикат пристъпи.
Възможно е също постоянно да ангажират членове на семейството си или техни близки, да бъдат техни придружители, от страх че в момент на пристъп те не биха могли да се справят сами.
Живота на хората с паник атаки може да се каже, че в един момент се превръща в живот в очакване на
поредния пристъп.