Честният ми отговор е, че психотерапията е за всеки и за всичко. „Сериозни“ или „не толкова сериозни“ проблеми са субективно възприятие — щом е възникнало желание за терапия, нещо във Вас вече иска да бъде осветено. Много често зад „не толкова сериозните“ трудности се крият основните — те просто са по-добре скрити, защото една част от Вас смята, че по този начин Ви предпазва.

По-полезен въпрос от „достатъчно сериозно ли е“ е друг: какво ме спира да пристъпя към тази крачка?

Ако не виждате „узрял“ проблем, понякога по-подходяща е услугата ми Консултация — в няколко срещи можете сама да видите и прецените.

След като се посрещнем — на живо или на екрана — първите минути си говорим. Няма стриктен регламент, който да следваме. Тръгваме с Вашето темпо, а при нужда го задавам аз, ако сте съгласна с това. Вие преценявате какво и колко да споделите.

Първата ни среща е предимно опознавателна: да усетите човека срещу Вас и доколко съответства на образа, който сте си създали; да видите пространството, в което, ако решите да продължите, ще се връщаме; Да усетите и видите как се чувствате с моето присъствие.

Веднъж в седмицата е напълно достатъчно. Много рядко се налага да е два пъти, и то по изключение — в моменти, когато клиентът сам го иска или има нужда, защото минава през по-труден период от живота си.

На този въпрос ми е трудно да дам еднозначен отговор. Била съм свидетел на буквална промяна в клиенти още след първата сесия — по-рядко, но факт. Всеки е различен, с различно темпо на осъзнаване, на разпознаване на собствените си модели и вътрешни защити и убеждения.

До три месеца обикновено би трябвало да усетите някакъв резултат. Кардинална промяна не (дори при тези след първата сесия) — и това е моментът да напомня, че психотерапията е дълбинен процес, който основно се нуждае от време, за да се разгърне и прояви.

За пълен психотерапевтичен процес е нужна поне година до година и половина ангажираност и отдаване на Вас и процеса Ви. Често е повече, но това вече е за клиенти, които искат да работят на друго ниво и по различен начин.

Между сесиите е времето, в което във Вас се интегрира това, което сме работили заедно. Често — и винаги със съгласието на клиента — възлагам „домашни“, които да подкрепят, ускорят или подплътят процеса. Времето между сесиите е толкова ценно, колкото и самите срещи — там се разгъва и проявява в реалния Ви живот това, което работим в защитената среда на сесията.

Затова психотерапията е продължителен процес: тя има нужда не само от около 80 срещи за година и половина, но и от времето между тях — от тези 80 седмици живот, в които промяната се проявява и проверява.

Зависи какво разбираме под „зле“. Но да — ще има периоди или срещи, след които може да изпитвате повече тъга или да сте по-вглъбени, и това е нормално. В работата ни не бягаме от тях; напротив — те са част от живота, а терапията е самият живот, не извадка от него.

Когато се появят такива моменти, винаги можем да говорим за тях на следващата ни сесия — често именно там се случва  нещо важно и ценно за вас. Но и подтиснато или скрито от вас.

Срещите си насрочваме в зависимост от яснотата за графика Ви — има клиенти, които предпочитат да планираме часовете за целия месец предварително, други — от настоящата за следващата сесия, стига да има свободна дата в моя график.

Когато въпреки планирането изникнат непредвидени обстоятелства (заболяване, спешно работно пътуване и др.), разбира се че преместваме часа. Препоръчително е да ме уведомите 48 часа преди срещата ни, или най-малко 24 часа преди нея — това време помага да освободя слота за друг клиент, който има нужда от него, и също да си планира програмата.

Когато няма как да предупредите предварително, преместваме часа в момента, в който узнаете за обстоятелството.

Изключително важен и съществен въпрос, често подтискан и не изказан, а на вътрешно ниво доста терзаещ клиента.

Не всеки терапевт е „за Вас“, както и не със всеки сте приятел или познат — нужно е да усетите, че можете да се доверите и да се разкриете. Това усещане Ви помага да си позволите да се видите по различен начин — а в това всъщност е целта на терапията.

Същевременно, ако в някакъв момент усетите, че „не работим добре заедно“, това често е сигнал, че нещо важно се случва. Парадоксално, понякога означава точно обратното — че сте на правилното място и с правилния човек, защото той активира във Вас нещо, което избягвате на други места в живота си.

Моята препоръка, независимо дали става дума за мен или за друг колега: изкажете го. Това е голям и прекрасен материал за работа, както и покана за вас да го преработите. Дори само да го изговаряне понякога е напълно достатъчно, за да Ви промени или най-малкото да прекъснете стар ваш модел.

Препоръчвам ви горещо не прекъсвайте терапията като бягате преди да сте го изказали поне. Това отново остава във вас непроменено. Изкажете го и после вземете решение какво да правите, да прекъсвате или да продължите. В някой случаи е подходящо едното, но има и случаи в които силно препоръчително е второто, да прекъснете! Това е индивидуално за всеки клиент и историята му.

Това е Вашето абсолютно право. Препоръчвам обаче — и винаги го споделям с клиентите си — да ми кажете поне една сесия предварително, за да можем да затворим процеса заедно.

Били сме заедно, работили сме по съкровени за Вас неща, и без затваряне (без разделяне, или поне довиждане) терапията остава незавършена. Тази последна среща е пространство, в което можете да изкажете нещо, което може би не сте могли преди, или просто да постоим заедно преди да се разделим.

Това е момент, който Ви помага и Ви учи да се разделяте, да можете да постоите в раздялата, да я усетите. И най-вече, той е мостът, по който, докато сме още в сесията, преминавате; за да може затваряйки вратата след срещата ни, да отворите вратата на новото — стабилна и уверена.

Разделянето и сбогуването са много специален момент. Често избягван и плашещ, но всъщност толкова много даващ.

За самата консултация ще намерите повече в страница Консултация. Но ако погледна разликата през призмата на психотерапията — ето кое е същественото.

Психотерапията има нужда от разгръщане и наслагване, тоест от множество срещи. Консултацията е въпрос или нещо конкретно. Психотерапията е дълбинен процес, чиято цел е трансформация — първо се виждат и осъзнават мисловните процеси, нагласите, убежденията, действията. Затова се нуждае от време и от ангажираност от двете страни.

Това, което клиентите ми получават от мен при психотерапия, е ангажираност с техния процес и извън рамките на нашите срещи. Представете си го като пространство, рамка, която удържам за Вас, докато работите — в и извън сесиите. Тоест 24 часа в денонощието, докато сте в терапия, знаете че не сте сама във Вашия процес. Има още един човек, който е до Вас по пътя Ви.

Това го няма в консултацията — там ангажираността извън самата среща не съществува.

Гещалт психотерапията е утвърден психотерапевтичен подход с холистичен метод на работа. Това, на което наблягам в работата си, опирайки се на този метод, са според мен три фундаментални неща, които лежат в ядрото ѝ:

Първо, за гещалт психотерапията клиентът (Аз-ът) е едновременно самостоятелен образ — с всичко, което е, което носи и което преживява — и същевременно част от нещо много по-голямо: връзки, семейство, род, работа, националност. Това са неща, които имат своето видимо или невидимо, осъзнато или неосъзнато въздействие върху него. Но Аз-ът може да разбере, осъзнае, види и промени това въздействие само когато срещу себе си има Ти — друг човек (в психотерапията: терапевтът).

Тук има много допирни точки с констелациите, за които пиша допълнително.

Второ, динамиката между фигурата (онова, което е фокус за човека в даден момент) и фона (общото, от което фигурата излиза), и най-вече осъзнаването на този процес от самия клиент.

Трето, полето — и това, което се случва в него в настоящия момент: реалността тук и сега, при тези обстоятелства, с тези мисли, с този или с липсата на този човек срещу Вас.

Това е, което прави гещалт работата едновременно дълбочинна и много жива — тя не остава теоретична, а се случва в самия момент на сесията. Тя е преживелищна — нещо, което я прави специална и много силно въздействаща и променяща.

Абсолютно Да! Всичко, което споделяте с мен, е конфиденциално и остава между нас — както съдържанието на разговорите, така и самият факт, че сме в терапевтична връзка.