Затваряне

Затваряне – отваряне,

естествения ритъм на живеене, който много често забързани в ежедневието си забравяме.Обидени от дадена дума или постъпка на някой, избираме да се затворим и след това за жалост зябравяме или пък неискаме повече да …. се отворим. Прекъсвайки по този начин процеса ни на свързване с другите.

Затваряйки се в себе си, се мъчим да се убедим че така се грижим за себе си, за нас самите, но …. тогава защо не чувстваме онази лекота, онази така присъща на всеки човек радост, импулса на живота? Може би защото затворени не сме дали възможност на проверим какво е ако отново се отворим за света, и най-вече за нас самите.

Затварянето е нужно и необходимо, но не и когате е прекалено дълго.

Когато сме затворени, по лесно можем да концентрираме и обърнем фокуса към себе си, да се усетим, да се запитаме въпросите които ни вълнуват и най-вече да чуем отговорите и то идващи от нас самите. Да съберем енергия. Да съберем сили. Да „смелим“ и интегрираме това което сме научили от отговорите си.

Затворени и центрирани за жалост много лесно може да се превърне в изолация или замръзване (сън). Именно в това се крие ключа към живеенето ни. В баланса.

В ритъма.

В затварянето, но и в последващото отваряне.