Вярата в себе си - сила или безсилие

Почвам, но не довършвам.

Тръгвам, но не достигам.

Ентусиазмът се превръща в безразличие

Силата в безсилие. Навярно за една част от вас написаното по-горе звучи познато.За други е възможно това да е съпътстваща част от живота ви, добре познати състояния, придружени с прилежащите към тях бонуси като вина, самообвинения, умора, и най-вече с кошница от въпроси като Защо? Защо на мен? Какво не е наред? Какво да направя? Кога ще свърши?

Както и примирението с утешаващите думи: „добре от УТРЕ ще го променя! Утре ще е ДРУГО“. Утре ще грее слънце и ще изляза, утре ще се срещна с …, утре ще ми позвънят за работа и всичко ще се нареди, утре ще ….

И тук се затваря цикъла с изчаксването, с отлагането, с надеждата, че нещо отвън ще промени състоянието вътре в мен. И отново се отказвам от себе си и предавам „ключа“ за живеенето на собствения си живот в ръцете на някой или нещо друго, нещо което ще ме задвжижи. Нещо което ще ме мотивира да вляза отново в състоянието си на сила, ентусиазъм за да тръгна напред, с тайната надежда този път да достигна…. да довърша…..

Каква е причината да се случва този цикъл?

Причините са различни за различните хора, зародени някъде в миналото им. Някъде назад във времето в даден момент, под влияние на дума, поглед, жест или действие те са повярвали на нещо или някой, че не могат да се справят сами. Огънала се е вярата им в себе си, в собствените им възможности и сили.

Използвам думата „огънала“ се е, а не изгубила или пречупила се, защото вярвам в силата на човешкия дух и възможности.

Всеки човек има нужда от подкрепа. Зрънце подкрепа може да подпомогне за заздравяването на наранената вяра в себе си, така че след това процесите от стартиране до финализиране да протичат без да се блокират.

Заздравяването на ранената увереност в себе си започва със свързването ни със себе си. С обгрижването и с вниманието ни към нас самите. Към нашите чувства, емоции и желания. С протягането на ръка към нас самите. От свързването ни с нашето тяло, което е нашата реалност и най-главния ни ресурс. Всички процеси и емоции, които минават през нас протичат именно в нашето тяло, и поради това е от огромно значение да се погрижим и да се свържем именно с него. Да се научим да разговаряме с него, да чуваме и усещаме сигналите, които ни дава. Да дадем възможност да променим пътя за да се случат нещата, които искаме, а може би и да звучат по друг начин:

Почвам, (изпитвам умора, почивам си, и след това) ..довършвам!

Тръгвам, (пътя е дълъг, да ли да не го направя на няколко по малки отсечки, за да) достигам!

Ентусиазма ме зарежда и мотивира ежедневно!

Силата се подхранва от вярата в мен самия!