Функцията на стреса е да помага на организма да се приспособи към новите условия, да се мобилизира и адаптира. В тази си роля той е полезен и важен за всеки човек. За жалост в сегашния начин на живот на хората, стресът често е твърде голям, твърде интензивен и най-вече твърде често ежедневен, и това води до изтощение, прегаряне и дори до физически болести, ако не му му бъде обърнато внимание навреме. Както е казал Ф. Декер в една от книгата си „Стресът и умората се впиват, като спирала в тялото, ума и душата“.
Ключовите характеристики при него са честотата и големината му. Друг също важен фактор е че механизмът му на действие е свързан и с натрупване и съответно с начините, по които това му това натрупване да се освобождава под здрава за човека и средата в която живее, форма. Спрямо тези фактори се наблюдават четири степени на стрес.
Първа степен – при нея се наблюдават първите признаци на:
Характерното за тази степен, е че в повечето пъти тя остава скрита от човек и той разбира че е в стрес едва на втора, трета или дори в четвърта степен, когато овладяването му е по трудно. Друга характерна заблуда, която подпомага поддържането в тази степен или ниво също мога да го нарека е мисълта, че кратката почивка ще освежи и промени състоянието. Тази мисъл е още един сигнал за нереалистична и нездрава преценка на състоянието и ситуацията. Характерно за тази степен е постоянното действие.
Втора степен на стрес се характеризира със задълбочаване на изтощението.
В тази степен се наблюдават:
Основната мисъл и действия около която се върти всичко е директно върху работата или индиректно върху финанси и неща които зависят от това човек чрез работата си да ги придобие. В тази степен човек по-ясно вижда и разбира че е в състояние на стрес, но подводния камък тук, е че той смята отново нереалистично, че сам ще се справи и всичко ще се нареди и има нужда само от време, само да приключи следващия проект и тн.
Характерното за тази степен е трескавостта. Тук много ясно се вижда, затруднение, а често и невъзможността на човека да спре. Липса на пълноценна почивка, и най-вече отпускане.
Третата степен се характеризира с видим спад на оптимизъм и положително отношение към работата, целите и живота.
В нея се наблюдават:
В тази степен човек ясно вижда и разбира, състоянието си и това, че не може да се справи сам, но подводния камък тук, е че вече няма сили да потърси помощ, а често и начало на процес на липса на смисъл да я потърси. Ключовата дума тук е липса на желание.
Характерното за тази степен е наличието на умора и нейното увеличаване.
Четвърта степен на стрес се характеризира с проявата на физически заболявания (болести, причинени вследствие на стрес), като вида им зависи от предразположеността на човека към различните болести, и техните проявления. Продължителността на стреса също така влияе и на степента на заболяванията, както и на тяхното лечение след това.
Доверете ми се, за да се справите със своите проблеми и да намерите изход от трудните ситуации!
Осигурете си професионална помощ и подкрепа.
Психолог / Психотерапевт/ Фамилни и семейни констелации