Стрес...малките неща

Липсата на спокойствие е един от често срещаните казуси или затруднения, които срещам не само при клиентите си, но и при хората като цяло. Особено в ситуацията, в която попаднахме всички след началото на пандемията. Тя извади на повърхността, както забравени нужди и желания на хората, така също и страховете им, като специално последните от една страна станаха основен фокус и ежедневна тема, но от друга страна бяха в голяма степен увеличени и дори преувеличени. Именно поради това е напълно „нормално“ хората да загубят „почва под краката си“. Да се почувстват несигурни и да загубят доверие в себе си, в живота си, в семейството си.

Чувството, че си загубен, че нищо няма смисъл. Липсата на посока и на цел, какво е важно и изобщо има ли значение вече това, на фона на всичко около теб. Усещането за обърканост, кое е истина и кое не е, къде съм аз във всичко това, и най-вече какво съм аз, какъв съм аз?

Неразбран. Уплашен, и трябва да го скриеш въпреки, че цялото ти вътрешно същество крещи и иска именно това да бъде показано навън, да бъде изкарано навън.

Именно тези вътрешни затруднения, често остават блокирани и неизразени и точно те увеличават усещането за безпокойство и тревожност в клиентите и в хората.

Как да разкриеш чувствата и мислите си, за да можеш от една страна да се освободиш от тях, но от друга това е и начина да се свържеш с другите хора в живота си, но как да го направиш когато виждаш, че и те са в същата или подобна ситуация на твоята и някак вместо така дълго исканата среща и свързване, се превръща в разминаване и отдалечаване с тях. А това най-често са най-близките ни хора, партньор, дете, семейство, родители. От това усещането за болка и за самота е най-голямо и най-силно.

Именно в такива ситуации за пореден път съм свидетел, как терапията може да подкрепи клиента и за кратко време да възвърне вътрешното му спокойствие и стабилност. Понякога е нужно съвсем мъничко, за да започне да се нарежда дадената ситуация или казус. Една техника, едно упражнение, една ваничка за крака с подходящите насоки, и най-вече съобразена със случая и възможостите на клиента, може да свърши чудеса и да подпомогне драстично за развиване на процеса. Всеки човек е различен и тук е много важна правилната преценка на терапевта при всеки отделен случай.

Да наблюдавам доста често, как клиент идвайки на терапия, стресиран и с начални признаци на бърнаут, видимо тревожен, заеквайки, да неможе да стои на едно място, да е нестабилен в себе си, усещанията си, емоциите си, да е с нагласата на обреченост и негативни мисли, с липса на сън, и още на втора среща да има видимо снижаване на тревожността и неспокойствието със 10-20, а понякога и 30%, и да сподели, че вече има подобрения и в съня, е едно от онези „УАУ“ моменти, в които ежедневно съм благодарна и щастлива от работата си и това, на което съм свидетел с клиентите си.