Страх

Какво се случва във вас когато чуете думата „страх“?

Какво усещате в тялото си? Свиване, стягане, тежест в гърдите, настръхване, напрежение, студ, изтръпване, неспокойство и т.н.

И всичко това само при думата страх?

Какво е страхът? Чувство, заложено в нас още със раждането ни.Неговата функция е да ни сигнализира за опасност. Да ни пази. Да ни помага да се мобилизираме и да видим опасността за нас.

Страхът е мобилизация. Кара ни да се заземим и да се съберем, за да видим реалността (опасността), такава каквато е! Да я проверим.

Змия?! Страх. (събиране). Това змия ли е или нещо друго? (проверка) Ох, коте, така ме изплаши, видя ми се като змия? (отпускане)

или

Да змия е! Какво да направя?

Не знам! Блокирам! (замръзвам) Чувствам се умрял – застой.

Змия! Много е голяма бягай! (бягство) – действие.

Змия! Добре какво да направя, мога да я заобиколя, преместя или да я нападна. (нападение) – действие.

Когато страха е всекидневен, той става вреден за нас.

Сгреших и сега ще ме уволнят, какво ще правя без пари?! Викат ме при началника (за да ме уволнят)!!! Е днес вече ще ме уволнят! Сигурен съм!

Тези ситуации, в които човек се чувства постоянно под заплаха, водят до повишаване на тревожността, лесна възбудимост, съответно избухливост и още цяла раница с негативни усещания и реакции. Казвам реакции, а не действия, тъй като когато се отговаря на стимул (разговор) през тревожността и страха, тогава човек в повечето случаи реагира импулсивно и неконтролирано.

Когато човек е подложен твърде често в ситуации, в които да изпитва страх това може да доведе до стрес, а когато е ежедневно  може да се превърне и в хроничен. В други случаи може да не е толкова често, но да е в много интензивни силни усещания и тогава той пак е вреден за нас. В случаите с прояви на насилие, а още повече в случаи на домашно насилие страха присъства, задължително. 

Моделите, по които реагира всеки един от нас когато се почувства уплашен са индивидуални. Понякога може да бяга, друг път да нападне, или да замръзне. Но много често един от начините е най-често използван от нас. Така да се каже това е нашият модел през който действаме.

Например, когато чухте новината за Извънредното положение, какво направихте? 

Не знаехте какво да направите, от къде да започнете. Затворихте се и дни наред не бяхте на себе си. Изпаднахте в паника. (Замръзване)

Чухте новината, обмислихте и последвахте инструкциите, и дадените указания.  (Бягство)

Разгневихте се. Отказахте да се подчините и намерихте начини да заобикаляте дадените указания.  (Нападение) 

С какво може да ви е полезно това? За да видите реално (осъзнато) кой е вашият модел и начините ви за справяне в живота по принцип. Страхът е като снимка. 

Можете да го отхвърлите

 или

можете да се вгледате.

Снимка, която ви показва моментно действие. Но вие не сте самото действие! Вие реагирате така. Много често хората се асоциират с действията си, сякаш са едно и също и не правят разлика в това да си самото действие и да го извършваш.

Разбирането на начините по които реагираме ни помагат да разбираме и другите хора, да сме по приемащи към тях. Без да съдим нито тях… нито себе си. 

Няма нищо лошо в моделите по които реагираме. Те са ни помагали досега. Били са ни нужни за да оцелеем и няма защо да се съдим и обвиняваме, че сме реагирали по даден начин. Това сме знаели, това сме правили. По важното е да погледнем, дали този модел все още е полезен за нас или може би има нужда от малко промяна.

Промяната идва само когато си позволим да си признаем и приемем себе си и нашите реакции. Дотогава сме сякаш с вързани ръце и си стоим в старото, но познато действие. Ако все още ни е полезно, чудесно, но само проверката (снимката) може да ни даде отговор. 

Как се чувствам аз докато гледам тази „снимка“?