Още с раждането си знаем, че един ден ще умрем, и това е факт! В такъв случай поради какви причини се страхуваме от нея? От какво точно ни е страх? Да не умрем! Но ние така или иначе ще умрем!?! Какво е това което е под този страх? Какво стои зад страха? Да повдигнем леко завесата и да надникнем. Само мъничко разбира се.
Изникват въпроси.Какво пропуснах? Какво НЕ направих? Къде НЕ отидох? Какво не казах? Какво премълчах, а исках да кажа?Не се обадих на Красимир, а толкова исках! Яд ме е, че ме бях толкова притеснен че не поканих Ема на кафе! Какво не си купих? Исках да живея на морето, а нищо не направих! Пропилях си времето! Пропилях си живота! Исках връзка! Исках семейство! Исках дете! Исках да пътувам! …….
Несбъднати мечти, желания, копнежи. Исках! Но нямам!
Какво е смъртта? Промяна. Нещо спира. Нещо вече го няма. Нещо си отива. .. За да дойде нещо ново, нещо различно, нещо друго. Смъртта е пускане на нещо, за да се отвори място за следващото нещо. Ние се срещаме със смъртта ежедневно в живота си. Променяме мислите си, убежденията си, стила си на обличане, деня който си отива, и идва следващия, сменяме цвета на лака си за нокти, като преди това изтриваме стария, опитваме нови десерти.
Всичко това е промяна, и тя не би се случила, ако старото не си отиде, ако днешния ден не свърши няма как да дойде следващия ден.
Представете си един човек който 10 години си поръчва само шоколадово брауни, за да си поръча някога друг вид торта, той се нуждае от това да пусне (умира) стария модел (навик, убеждение) и да си позволи да опита (новото, неизвестното) да влезе в живота му. Това е само един малък пример от промяната, но за много хора това е изключително голямо предизвикателство и на финала успех.
Тук най вероятно ще се появи и големия въпрос да но това не е същото както със смъртта на хора, на близки, родители, приятели, познати. Да поставим същата методика и там и да проверим.
Смъртта на родител, например баща. Какво стои отдолу.
Липсва ми човека. Самотен съм. Тъгувам. Имам нужда от взаимоотношения. От близост. От разговори. От подкрепа. От игри. От човек! Имам нужда да усещам, че съм ценен за някой. Някой да ме обича. Някой да ме търси. Някой който да го е грижа за мен. И този някой да е важен за мен, както и аз за него.
За кого тъгуваме за човека или за нас? За това което не се е случило. Това което не сме получили/ или е спряло вече да получаваме? Това което не сме имали/ или имали но вече нямаме? Това което не сме преживели/ или вече няма да преживеем поне с този човек? Това което сме искали да усетим и видим/ или сме усещали и виждали, но вече е приключило?
Именно смъртта обръща картите на масата, така че да ги видим.
Какво следва?
Избори.
Наши. Лични избори на всеки един от нас.
Да се страхуваме и да останем така:
– загледани в картите на масата
– или да отвърнем очи от тях
– да им обърнем гръб
– да ги разхвърляме навсякъде
Но оставаме тук. В страх. Закотвени в усещанията, без да правим нищо. Само да стоим в страха.
Или
Да направим равносметка:
Какво беше? Какво исках? Какво се случи? Какво не получих? Какво не направих, а исках?
Какво ИСКАМ занапред? Какво от досегашните ми желания все още е важно за мен? Какво искам да преживея? Да имам! Бизнес? Семейство? Връзка? Пътувания? Любов? Деца? Дом? Приятели? Какво е ценно за мен? Какво е важно за мен? Какви са моите приоритети? Кой съм аз и какво обичам? В какво вярвам? Къде искам да стигна? В този живот!
И с приемане и уважение към миналото…
да продължим ..
напред …
Доверете ми се, за да се справите със своите проблеми и да намерите изход от трудните ситуации!
Осигурете си професионална помощ и подкрепа.
Психолог / Психотерапевт/ Фамилни и семейни констелации