Отваряне …
Да си позволя отново да повярвам, въпреки, обидите и нараняванията!?! Въпреки дилемите и опасенията в себе си, въпреки страховете, въпреки спомена за болезнените изживявания, въпреки … въпреки всичко … надеждата и копнежа, любопитството в теб надделява и започва процеса на доверяване.
Стъпка по стъпка, с мъдростта от изживяния опит, по нов начин, леко и с проверка дали ми е добре и докъде мога да стигна днес.
Сега.
Утре си е за утре, после си е за после. Важно е сега в този момент докъде мога да се отворя. Нежно и внимателно, с грижа към себе си. Но и едновременно с това с изграждане на собствената си стабилност вътре в себе си. С вярата в себе си, че мога и го правя. Бавно, внимателно, уверено… продължавам.
Подхранван от вътрешното си любопитство и импулс, за живеене. За ритъм. За живот.
За това да съм част от света.
Да видя, но и да съм видян от него.