Докато е само идея, не съм се провалил, но ако опитам и …. ?
Отлагането един от най-често срещаните начини за бягство от действие. Сигурно ви е познато или сте чували:
Ще започна тренировка, от следващия месец.
Ще започна да ставам рано, от другата седмица.Ще си поиграя с детето от утре, днес нямам време, и това утре се превръща в месец, година и тн.
Ще откажа цигарите от другия петък, но другия петък отново го отлагам за следващия.
Отлагането много често хората го отдават на т.наречения мързел, липса на отговорност, и редица други качества в човека.
Причината винаги е индивидуална, но най-често зад отлагането стои страх или дори срам. Страх от провал, от унижение, от омаловажаване, срам от присмех и др. Най-често всичко това е подкрепено с фразата „ами, ако…“.
Ами ако отида да тренирам и падна, или не успея да направя 20 лицеви, ще стана за смях?
Ами ако пак се успя? Докато е само бъдеща идея, не съм се провалил, но ако опитам и се проваля е вече друго.
Ами ако започна да играя с детето и направя нещо дето не трябва, и …..? По добре да стоя настрани, да не сбъркам нещо.
Ами ако почна да ги отказвам цигарите, и не се справя, ще стане като миналия път и пак ще изглеждам като балък?
Тъй като причините са индивидуални за всеки, начините по които може да се подходи към отлагането са различни.
Един от начините е човек да си представи, че никога няма да направи или спре даденото действие и завинаги ще е в тази ситуация. ( Никога няма да спре цигарите. Никога няма да се събужда сутрин в 5:00 ч. Никога няма да си играе с детето.) Това което е най-важното при този подход е какво е усещането на човека, дали е изпитал облекчение или напротив появило се е друго чувство или емоция. Това би могло да му покаже посоката, в която да изследва какво стои зад неговото лично отлагане.
Друг похват е да изследва чрез усещанията в себе си в тялото от къде идва желанието му за нещата които иска да направи или да промени, а все отлага. Къде ги усеща в себе си, с какви емоции ги свързва. Наистина ли дълбоко в себе си ги иска? Или са желания, които е чувал от други негови близки или приятели и ги е приел и за себе си?
Трети вариант е да вземе два листа хартия и да нарисува на единия картина произволно дори и само линии или кръгчета, на тема че вече е изградил или направил новите неща. И втори лист с тема сегашното му състояние. И след това да си даде равносметка какво е различното, и на какво се дължи.
Докато е само идея, не съм се провалил, но ако опитам и … успея ?