Разхождайки се в планината вниманието ми се прикова в една табела с изписани думите на Петър Димков:
„Изразходвайте всекидневно определено количество енергия за –
движение бягане, гимнастика, туризъм“.
Замислих се върху тях. Фокуса ми се насочи в думата „определено“.
Не цялата енергия, не малко енергия, а „определено количество енергия“! От там мислите ми се понесоха в посока отново, че за всичко е нужно мяра (мярка).
Колко често в ежедневието си почваме нещо и му отдаваме цялото си внимание и енергия и след това, нямаме сили и желание за нещо друго, за себе си или за любимите ни същества?
Как не толкова важните за нас неща успяват да ни привлекат и да им дадем повече отколкото реално искаме и можем.
Какво ни кара да не можем да спрем навреме, така че да имаме енергия и желание и за важните/ или другите неща в живота/ ежедневието ни?
Кога е нужно да спрем?
И тук се върнах на „определеното количества енергия“. На мяра-та. Мярата това са нашите граници. Нашата реалност. Фактите. Не илюзията, че ще можем да направим това и това и това и … и после в къщи и … За всеки мярата/ границите са различни, индивидуални и всеки сам си ги определя.
Да се спрем навреме понякога е трудно, особено когато усещаме, че се борим в себе си със … себе си. С един глас вътре в нас, който постоянно ни нашепва как не е доволен от нас, или ни се кара че не сме свършили всичко. Какво ще си помислят колегите ти, ако сега спреш за 5-10 мин да си починеш? Как ще изглеждаш отстрани? Като слаб, неспособен, не можещ. Стягай се! Мъжете не се оплакват! Жените трябва да се доказват, че могат, че не са слаби и могат ВСИЧКО! Как ще си полегнеш за 15-20 мин имаш тооолкова неща да свършиш в къщи!
Не може!!
Да сложиш граници е всъщност да приемеш фактите и да избереш себе си.
Аз съм ценен, важен и значим!
Ти си човешко същество, имаш тяло и имаш пълното право да чувстваш емоции и да изпитваш умора. Това е най-нормалното нещо на света!
Това, че ще спреш и ще си починеш не те прави мързелив или не можещ. А те прави грижовен и внимателен със себе си. Със своето тяло и неговия физически капацитет от енергия. С твоята психика и нейната устойчивост. И с твоите емоции и тяхното признаване.
„Определено количество енергия“ е свързано с това да познаваме себе си и до къде са нашите сили и възможности, и откъде започва прекрачването им, и последващото изтощение и неудовлетворение.
Докъде е моят комфорт (възможности) и откъде започва дискомфорта (затрудненията) за мен.
Каква е мяра-та за теб?