Историята на една рокля

В един облачен ден, една жена замислена за ежедневните и други неща от забързаното и ежедневие, влязла в магазин за облекла. Измежду всички дрехи, които избрала да премери, имало една рокля, която по странен начин я привлекла и тя я взела и нея. Когато мерила дрехите настроението и варирало от радост и усмивки от някой модел, до разочарование и леко раздразнение, че и харесва, но не е нейния номер. Така се редували емоциите, докато не достигнала до въпросната … рокля.

Облякла я и .. грейнала. Нещо вътре в нея се озарило, което се отразило и на блясъка в очите и. Оглеждала се в огледалото и се чудела да я вземе ли или не. Роклята и ставала, и номера е нейния, и цвета е нейния, но сякаш модела я правел да е мъничко по голяма. Неможела да реши. Роклята я придърпва, но вътрешния и критик я разубеждавал. Това съответно намира проявление моментално във физическата и реалност. При консултация с две жени, от магазина да получи съвет, те също я съветват да остави роклята, но от вътре тя усеща друго. В крайна сметка, се доверява на менталната си страна и оставя роклята. Не я взима.

Тръгвайки си от магазина, сякаш част от нея остава там. Две седмици по късно, тя отново е в този магазин, по случайност роклята е още там. Без да се замисля грабва роклята да я мери отново заедно с другите неща които е избрала. Между временно, разбира че и други жени през това време са мерили роклята, но са я връщали, не са я взимали. Процеса се повтаря. Премерва роклята, отново емоциите я заливат, грейва, леко и е, хубаво и е, но … отново разума взима надмощие, и на касата тя отново се отказва от роклята, а взима останилите практични и нужни и неща, които е избрала. Тръгвайки си тя отново, има същото усещане че сякаш част от нея е останала в магазина. Късно вечерта, след анализиране на ситуацията, тя успява да достигне до отговора. Преди около 32-34 години е имало ситуация в нейния живот, свързан с много подобна на тази рокля. Различен цвят, но изключително подобна рокля. Тогава това малко момиче е имало мечти, копнежи, които не са намери своето реализиране, но те са останали в нея. Това е бил нейния незатворен гещалт, който чрез тази рокля и напомня за него и за нещата за които е мечтала. За това че не са се реализирали, но които са били важни за нея там и тогава, когато е била малка. На другата сутрин едва дочакала да отворят магазина, тя се връща и без да се замисли, или мери директно купува роклята и се прибира. Доволна и най-вече с една лекота и спокойствие, от роклята, но и от отговорите до които е стигнала, с какво е била свързана тази рокля.

Навярно някой от вас ще се припознаят в тази история или в части от нея. Навярно някои от вас и ще си припомнят за други случки, ситуации или моменти, в които са изпитвали подобни чувствали или са били в подобни ситуации.

Думата „гещалт“ е немска и означава форма, нещо което е затворено, оформено, приключило. Отворен гещалт или незатворен гещалт е, процес, действие, трудност, неизказани думи, мечта, копнеж нещо което не е било завършено, не е било реализирано. Но то остава вътре в нас. Отворено, чакащо. Негативни преживявания, случки, ситуации също могат да са отворени гещалти. Блокирани емоции, като страх, гняв, раздразнение които не са можели там и тогава да бъдат изразени, и се е наложило да бъдат подтиснати. Но те стоят недовършени вътре в човека и чакат да бъдат ..затворени, изговорени, преживени, пуснати.

Незатворените гещалти са нещо като маркировчици, които се показват за да напомнят за тяхното приствие, но с цел да се запитаме, дали тези неща които сме искали преди, неща които сме преживели или не сме доизживели там и тогава, са още важни за нас за тук и сега, в този ни етап или момомент от живота ни.

И ако отговора е да важни са ни, в такъв случай дали не е време да ги реализираме, или да ги довършим. Ако отговора е не, тогава да ги „пуснем“, осъзнато да се откажем от тях но така че да не чувстваме тяхната тежест във нас.

Друг пример за отворен гещалат са и нашите нереализирани мечти без значение дали тези които сме имали като деца или в по късна възраст. Това може да са местата където сме искали да отидем, работата която сме искали да получим или да работим, екскурзията на която сме искали да се запишем, къщата която сме рисували още от деца, връзката която сме желали, семейството което сме искали и тн, копнежи и желания, които сме искали от цялото си сърце, от цялата си същност. Хора които сме желали да срещнем, неща които сме искали да притежаваме, усещания които сме искали да изпитаме, събития които сме желали да преживеем и тн. но … не са се сбъднали, не са се осъществили.

Навярно ви се е случвало да зареете поглед в облаците и да усещате без да знаете защо, че сякаш искате да сте на друго място, или може би да сте с друг човек или напротив с конкретен човек, но много често спирате дотук. Следващия път можете да продължите да изследвате, да си зададете въпроси: Къде искате да сте, Къде се намира това място, има ли някой с вас, конкретен човек ли е или само образ и тн. Да изследвате. Може да останете учудени докъде могат да ви отведат отговорите, до които ще достигнете.

И така както се полага за края на една история, ще завърша със думите

… и заживяла тази жена щастлива, че роклята е вече в нейния гардероб и очаква нейната изява.