Доверие

Да се доверя.  Да се оставя.  Да се отворя.  Да се отпусна.

Да се довериш. Без страх, че отново ще те наранят или отхвърлят.

Доверието, вътрешния копнеж да си приет, без да си наранен. Възможно ли е това?

Мъдростта, както и страха идват от преживяния ни опит и болка преди това.Пълното доверие без проверката на заобикалящата ни действителност, без проверка какво чувствам, усещам и мисля ни води най-често до болезнените изживявания. Копнежа ни да бъдем обичани и ценени от другите, преди да си припомним да ценим и обичаме себе си е пътя към следващото ни нараняване и затваряне към света и към нас самите.

Както цветето се разгръща постепенно листенце по листенце, така се разгръща и нашето доверие към нас самите и към света. Така се изгражда стъпка по стъпка и нашата увереност в нашата ценност и значимост. Нашето усещане за стойност и за право на избор. Правото да бъдем част от света. Право на нашето място под слънцето. И оттук се поражда това да се доверим, че имаме пространство за да го направим.

Доверието е избор. Решение. Наша отговорност от нас самите към нас, и за нас.

Да се свържеш и усетиш как разцъфтява вътрешната ти ценност и значимост. Да се свържеш със себе си и своите желания, мечти, копнежи, усещания и нужди. Да се свържеш със себе си да усетиш спокойствието и лекотата, че можеш да се довериш. Да се довериш, за да се свържеш. С другия. Със света.

Да се довериш.