Четем ли знаците на случващото се около нас?

В един от обичайно натоварените си дни, в рамките на 10-15 мин, една след друга бяха отменени за други дни, две уговорени, планирани и най-вече важни за мен мои лични срещи, които чаках с нетърпение. Ако това ми се беше случило преди години, щях да се ядосвам, да обвинявам себе си или хората които са ги отменили, ситуацията, времето, облеклото си, човека когото срещнах, и който ми донесе „лош късмет“ и тн. Всякакви причини и обяснения във външния свят, неща които са извън мен. Щях да си маркирам целия ден, като „неуспешен“, „провален“, да позвъня на приятели или близки хора да се оплача и да получа заслужената си доза „горката аз“, и тн.

Навярно някои от вас, вече се припознаха в сценария или в части от него.

За мое щастие това е вече в миналото. В дадената днешна ситуация, още щом се случиха промяната на срещите, веднага се обърнах към себе си. Да погледна, как това се отнася към моя живот и начин на случване, и действия в момента. Какво аз правя, с което получавам такова отражение навън? И най-вече ключовия въпрос, защо точно сега? Едно от нещата които ми се появиха, е че ми се освобождава време и място. Но за какво? Вглеждайки се по надълбоко и задавайки си въпроси, какво в момента, в моя живот съм се отметнала, но което е важно за мен? Какво съм си задала, като намерение, обещание, поела съм ангажираност, но … после не съм го спазила, не съм го реализирала? Веднага ми се появиха отговорите, и яснотата, какво отразяват тези две отмяни на срещите. И то не една, а две. Много бързо се сетих, какво точно си бях обещала да направя! Съзнателно бях поела лична ангажираност, с конкретни действия, за точно определени неща към самата себе си, които бяха важни за мен, и които бях си обещала да изпълня, но … не направих. Прескочих себе си.

Това което е вътре в нас, това се отразява и във заобикалящата ни действителност. Тя се отразява в действията ни, в изборите ни, в общуването ни със света около нас. Дали ще обещаем нещо и в последствие няма да си удържим на думата, дали ще направим нещо, но без желание и после ще получим подарък, но различен от това което сме си поискали и съответно ще изпитаме разочарование,  дали ще помогнем на човек да пресече улицата, и после на нас непознат човек ще ни задържи вратата на асансьора. Примерите са много и различни и най-вече, често срещани в нашето ежедневие, но дали можем да ги разчитаме?

Дали виждаме красотата и добротата в някой човек на улицата, е отражение на вътрешното ни усещане в този ни момент и вътрешната ни способност да вибрираме на тази вълна и да се свържем с тях и извън нас. Ако ние в момента сме гневни, то съвсем естествено, това ще виждаме, и с това ще се свързване и в средата около нас. Ние лесно ще виждаме гневни и ядосани хора, ще попадаме на ядосани или ругаещи шофьори, пешеходци, търговци и тн. Ако сме тъжни то в такъв случай ще се свързваме и забелязваме тъжни хора, ситуации и случки, от които ще се натъжаваме допълнително, или по скоро ще подхнанваме тъгата си и тн. Ако сме радостни в момента, то това и ще излъчваме но и ще виждаме, ще привличаме. Ще виждаме усмихнати хора, сладки кученца, красиви цветя, картини, билбордове със весели послания, и тн.

Което е в нас, то се отрязява и във всичко извън нас. И точно този принцип може да ни помогне да се научим да правим проверка с това какво се случва в нас. Съответно това е и един от начините да променим това, което не ни харесва и не ни е приятно, в нещо което ни зарежда, което ни вдъхновява, носи ни спокойствие и лекота. Помага ни да се усмихваме по често.